„Аз съм майката и дъщерята.

Аз съм членовете на моята майка.

Аз съм безплодната и тази, чийто деца са много. Аз съм тази, чиято сватба е велика и

аз не съм имала съпруг.

Аз съм родилата и тази, която не ражда.

Аз съм облекчението на моите родилни мъки. Аз съм невестата и женихът,

и моят жених е заченалият ме.

Аз съм майката на баща ми

и сестрата на съпруга ми,

и той е моя рожба“.

Неизвестна авторка – „Гръмотевица, съвършената мисъл“ 350 г.