Петър Чиновски

Роден в София през 1988 г. Живее и работи във Варна. През 2012 г. завършва специалност Графика във ВТУ, Велико Търново, и анимация в Арт Колеж по екранни изкуства, София, 2008 г.

Самостоятелни изложби: „No Territory“ (2022), галерия Little Bird Place, с куратор Радослав Механджийски; „Where is the work“ (2021), галерия Depoo; „Das zweite Gesicht“ (2016), културен център Кьолн-Мулхайм, Кьолн, Германия.

През 2022 г. е номиниран за наградата за съвременно изкуство BAZA и участва в групова изложба на номинираните художници в Софийска градска художествена галерия. Получава Награда за цялостно представяне на 9-ти форум малки графични форми, галерия KO-OП, София, 2021. Други участия включват : Арт Старт, млади артисти, които да следим през 2022, с куратор Весела Ножарова, Стефка Цанева, Гьоте-институт, 2022; „Споделено пространство“, Национални Есенни Изложби, куратор Галина Лардева, къща Хиндлиян, Пловдив, 2022; „Завъртане на времето“, куратор Мартина Стефанова, София Димова, културен център ReBonkers, Варна, 2022; „Temporary Crisis“, куратор Христо Калоянов, част от Sofia Underground, клуб Матрицата, София, 2022; „Утре и след това“, NFT проект, галерия Structura, куратор Мария Василева, София, 2021; „Future Oracles“, част от Sofia Art Week, 2021; „Fragile like paper“, Пето международно биенале за изкуство на хартия Di Carta, куратор Валерия Бертезина, Скио, Италия, 2021; Национална изложба-конкурс за живопис и скулптура, галерия Райко Алексиев, София, 2021; резиденция в NoPoint Atelier с куратор Мартина Йорданова, 2021; Симпозиум за съвременна живопис, куратор Сашо Стоицов, 2021.

Работата ми е направлявана от интерес към синтетичното като визуално проявление на неспособността за превод на суровото преживяване в символни езици. Man-made, машинно произведеното, артефактът, виждам като форма на компресиране и организиране на сетивната информация като част от процесите на осмисляне на преживяването и привеждането му във форма, която може да бъде комуникирана.

Фактът, че можем да навигираме структурите на езика създава усещането за „смисъл”, което отклонява вниманието от неартикулируемите измерения на преживяването. Дори най-правилното съждение в известен смисъл остава погрешно. Интересува ме изследването на безсмислицата и некохерентността, нарушаването на механизмите на смисъла, като средство за запазване на дистанция от това да повярваме твърде много на съжденията и репрезентациите.